05/03/2026
Доц. Ина Стойчева пред Nivabg.com: Усилията ни в Института по фуражите са насочени към търсенето на сухоустойчиви фуражни култури
https://nivabg.com/dots-ina-stoicheva-usiliiata-ni-v-instituta-po-furazhite-sa-nasocheni-kam-tarseneto-na-suhoustoichivi-furazhni-kulturi/
Институтът по фуражите в Плевен разширява фокуса на дейността си към биотехнологиите , дигитализацията в земеделието и агроикономиката
Доц. Стойчева, вие отскоро сте директор на Института по фуражите в Плевен към ССА, бихте ли се представили за читателите на Nivabg.com?
Да,разбира се. Към момента съм директор на Институт по фуражите Плевен към Селскостопанска академия, като работя и към Ветеринарния факултет към МУ Плевен, където преподавам хранене на селскостопански животни и технология на фуражите.
Кои са последните новости в областта на храненето на селскостопанските животни и какви са спецификите на използваните фуражи?
В момента като основни направления в нашия институт извършваме селекция на едногодишни и многогодишни бобови фуражни култури и на многогодишни житни култури. Учените работят по направление качество на фуражите, като отскоро имаме колеги, които се занимават с биотехнологии, с дигитализация в селското стопанство и икономически науки. Това са нашите нови млади колеги, които тепърва ще развиват и защитават своите научни дисертации. Като цяло политиката ни е насочена към търсенето на сухоустойчиви фуражни култури предвид на климатичните промени.
Що се касае до храненето на селскостопанските животни, разработваме проекти за търсене на алтернативни фуражни източници, които да са сухоустойчиви и все още не са добре познати у нас, но вече се води селекция в това направление. Става дума по-конкретно за бобови фуражни култури, които биха могли да заместят добре познатите фуражни култури в порциона на селскостопанските животни. Предимствата им обаче са свързани с по-добрата им адаптивност и сухоустойчивост.
Споменахте, че основното направление на научната работа в института е свързана с търсенето на алтернативни сухоустойчиви фуражни култури. Бихте ли посочила някои примери на подобни култури, чиито адаптационни възможности към нашия климат изследвате?
В момента имаме разработени технологии за производството на бобови култури като пролетен грах, на многогодишни житни треви, технология за производство на люцерна и технология за създаване и използване на ливади и пасища. Основните култури от бобовите с които работим са пролетен и зимен грах, бакла, лупина и други., докато от многогодишните житни треви работим с пасищен райграс, власатка, безосилеста овсига и други. Водим селекция основно с тези култури в различни направления.
В тази връзка в Института работим по 2 проекта към ССА-София:
1) ЗФТК 24 „Генофонд, селекция и семепроизводство на многогодишни житни треви“, Ръководител: Проф. А. Кътова.
2) ЗФТК 39 „Селекция, оценка на генетичното разнообразие и биологичните прояви на едногодишни бобови култури в условия на променящ се климат“, Ръководители: Проф. Н. Георгиева, доц. В. Косев,
Могат ли някои от тези култури да се явят заместител и на царевицата с оглед на слабите добиви при нея?
Първо бих искала да уточня, че царевицата не е протеинова култура., и ние не сме фокусирани върху нея. В последната година ние не сме засявали царевица, дори и за производствени цели, поради невъзможността за нейното отглеждане при поливни условия и лошия добив, от който се оплакват производителите най-вероятно заради промените в климата. Така че не се очаква и тази година да я сеем за производствени цели.
Ние в института поддържаме осем сорта фуражни култури: люцерна-Дара и Плевен 6,
пасищен райграс-ИФК Хармония, Тетрани и Тетрамис; Гребенчат житняк – Свежина,
Пустинен житняк – Морава; Тръстиковидна власатка – Албена; платени са таксите към Патентно ведомство на Р. България. Люцерната наистина е по-атрактивна за производителите и има голямо търсене както за семепроизводство, така и за балираната надземната маса за хранене на животните.
Може ли да дадете повече информация за проектите които възнамерявате да развивате съвместно с Ветеринарния факултет към МУ Плевен.
Да, всъщност за сега става дума за един съвместен проект между Института по фуражите и МУ Плевен, който е свързан със създаване на консорциумна група, включваща консултанти, експерти и земеделски производители на територията на област Плевен. Целта му е да се въведат практики , с които да се оптимизира храненето и отглеждането на Плевенска черноглава овца и получаване на продукти с уникално за породата качество. Това е много интересно, и досега не е правено у нас специално за тази порода.
Към момента работим по спечелен международен проект по TUBITAK, съвместно с колеги от Турция от Isparta University of Applied Sciences. Проектът е на тема: „A Grassland Model Development for Determination of Pasture Quality and Prediction of Biomass in Grasslands by Using GIS and UAV Technologies“. Имахме посещение на делегация от Isparta University of Applied Sciences в ИФК-Плевен. С колегите проведохме активни дискусии, в които бяха разгледани:
възможностите за обединяване на теренните и дистанционните методи в единна интегрирана система;
методи за калибриране на данните от дронове чрез реални агрономични показатели;
съвместно разработване на стандартизирани протоколи за събиране на информация от пасища в България и Турция;
определяне на ключови индикатори за качество на пасищата и тяхното включване в модела;
планиране на следващите работни срещи, включително обмен на специалисти и провеждане на общи експерименти през 2026 г.
Дискусиите показаха висока степен на научно сътрудничество, заинтересованост от двете страни и ясно формулиране на следващи конкретни стъпки.
Проведоха се и теренни посещения на локациите на пасищата, обект на обследване.
ИФК-Плевен създава и поддържа тясно сътрудничество с много международни партньори от чужбина. През 2025 се подписаха нови договори за международно сътрудничество с Институт по фуражните култури и ливадарство, Харбин, Китай и Институт по сточарство, Белгард, Сърбия.
През изминалата година ИФК-Плевен беше домакин на множество работни визити от страна на чуждестранни колеги от институти и университети:
ИФК-Крушевац, Сърбия;
от Namik Kemal University, Faculty of Agriculture, Турция;
Официална визита на учени от Института по фуражни култури и ливадарство към Хейлонджанската селскостопанска академия в Харбин, Китай, (беше проведен Българо-Китайски уъркшоп, с изнесени доклади от български и китайски учени, с обмен на добри практики и перспективи за бъдеща съвместна дейност. Гостите от Хейлонджанската селскостопанска академия посетиха Селскостопанска академия – София);
– Институтът по фуражните култури – Плевен имаше честта да посрещне Н. Пр. Посланика на Китай в Република България – Дай Цинли. Посещението се проведе в рамките на инициативите за укрепване на научното сътрудничество между двете страни. Делегацията се състоеше от г-н Пей Дзиенхуа, първи секретар по икономически и търговски въпроси, г-н Гуо Дачън, втори секретар по научно-технически въпроси, г-ца Уан Чънси, аташе по икономически и търговски въпроси, г-жа Чен Минхуей, секретар на посланик, аташе.
Участваме активно по мобилностите по Програма Еразъм. Миналата година имахме реализирани МОБИЛНОСТИ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ И нЕПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПЕРСОНАЛ КЪМ ПРОГРАМНИ ДЪРЖАВИ ПО ПРОГРАМА “ЕРАЗЪМ+” на трима колеги от института, а именно в: Институт по фуражните култури-Крушевац, Сърбия; Tekirdağ Namık Kemal University, Faculty of Agriculture, Тикердаг, Турция; Казахски агротехнически университет „С. Сейфулин“ (Saken Seifullin Kazakh Agrotechnical Research University, Astana, Kazakhstan), гр. Астана, Казахстан.
Тази година кандидатствахме и по още два проекта:
Първо, с проектно предложение по процедура BG16RFPR002-1.010 „Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация“, в партньорство с частна фирма . темата на проектното предложение е: „Единна цифрова платформа (цифров близнак) за управление на анаеробна ферментация на слама и органични ко-субстрати в сух термофилен режим за производство на биогаз и оптимизиран дигестат, приложим като мелиорант“.
Другият проект, по който кандидатствахме е по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., процедура „Сформиране на оперативни групи “ по интервенция II.Ж.1. „Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ на тема „Разработване на портативна иновативна система за добив, сушене и стабилизация на пчелна отрова (мелитин) и приложението й като биологично средство“, чрез сформиране на консорциумна група, включваща земеделски производители, сдружения, Национална служба по съвети в земеделието и др.
Към момента разработваме още два проекта, с които живот и здраве ще кандидатстваме скоро.
С какво се характеризира тази порода, и с какво може да допринесе нейното отглеждане за създаването на подобни продукти?
Породата Плевенска черноглава овца е типична за нашия регион, ето защо ние сме в тясно сътрудничество и с местната Асоциация Плевенска черноглава овца (АПЧО). Породата е подходяща както за месодайното, така и за млекодайното направление и е характерна за нашите географски ширини в региона на област Плевен.
Има ли много стопани, които да проявяват интерес към отглеждането и?
Да, има засилен интерес, като породата е с доста голяма численост в Северна и Северозападна България. При отглеждането на животните от нея обаче винаги съществува необходимост от съвети от страна на специалистите като нас, така че земеделските производители и животновъди да могат да оптимизират храненето и отглеждането на животните от тази порода.
Има ли нещо специфично при храненето на животните например типове фуражи, които вие препоръчвате, или пък видове култури които да влизат като съставки във фуражите за да се подобри нейното качество?
Интересното при породата Плевенска черноглава овца, е че тя позволява използване на естествените биоресурси каквито са естествените пасища и ливади. Тоест можем да отглеждаме животните пасищно и така да се повиши ефективността от отглеждането им, чрез използване на естествените ресурси спрямо нашия климатографски регион.
Освен това интересен е и съставът на млякото от животните от тази порода, като то се отличава с висока масленост и поради тази причина, то е ценно като биопродукт от който могат да се направят различни млечни продукти с уникални качества заради много добрия химичен състав на млякото.
Споменахте за възможността за пасищно отглеждане на животните, до каква надморска височина е подходящо те да се отглеждат? Подходящи ли са например за отглеждане в планински и полупланински райони като във Врачанския Балкан?
Да, отглеждането на животни от Плевенска черноглава овца е подходящо от равнинни през полупланински до планински региони, стига да има пасища около фермата, които да могат да се оползотворяват.
По отношение пасищното отглеждане на животните от породата Плевенска черноглава овца, изследвали ли сте в института каква е ролята на тревния състав на естествените пасища и ливади за повишаване например на качествата на млякото?
По-конкретно мога да кажа, че темата на моята научна дисертация е свързана с влиянието на добива и тревния състав на естествените пасища и ливади върху млечната продуктивност и качествените показатели на млякото при Плевенска черноглава овца. Що се отнася до влиянието на билки и други фуражни съставки върху продуктивността и качествата на млякото от тази порода, все още няма изследвания, тъй като тревния състав на различните ливади и пасища е различен, спрямо надморската височина на която се намират. Като цяло количествата на протеин в младите ливади и пасища е много по-високо от това от други такива. Трябва да се направи уточнение също, че при изкуствено създадени пасища и ливади също се поддържа много добър химичен и тревен състав. Те също се препоръчват, но е необходимо да има регулярно прекосяване, като отавата след 21-ия ден се характеризира с много добри хранителни качества.
Не на последно място получаването на допълнително субсидии при пасищно отглеждане на животните също се явява стимул за фермерите да отглеждат животните си по този начин.
Има ли интерес въобще сред младите хора да се насочват към ветеринарна медицина?
Разбира се, и до момента в нашия регион имахме недостиг на ветеринарни специалисти, но смятам, че съвсем скоро до пет години ще имаме достатъчно кадри както по животновъдни науки, така и по ветеринарна медицина, с което ще се увеличи интереса и към акредитираните научни специалности, по една от които свързана с храненето на селскостопанските животни работим и в нашия институт. Тя ще позволи на студентите след завършване на магистърска степен към Ветеринарния факултет да продължат обучението си в Института по фуражите за придобиване на ОНС „доктор“.
