Списание "Детска градина"

17/09/2026

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 4/2026 Г. НА СПИСАНИЕ "ДЕТСКА ГРАДИНА"
С ъ д ъ р ж а н и е
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
Галина Тенева, Кремена Димова – Юбилей в детската градина – традиции и иновации в емоционалното и социално развитие на децата
Весела Бонева-Векиева – Лято, слънце, море
Росица Христова – Децата на животните
Глория Матева – Старите български занаяти – грънчарство
Геновева Великова – Плодове
Майя Пашова – Нашата родина България

ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ ПО ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕЦАТА – ОБРАЗОВАТЕЛНО РЪКОВОДСТВО, ДЕЙНОСТИ И РЕСУРСИ
Галина Хайдар – Към проблема за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти по методика на възпитание и обучение за безопасно движение по пътищата

ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Ивелина Ангелова – Ходене, лазене с провиране, бягане /

ПРОЕКТНАТА РАБОТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Даниела Кръстева – Децата и проектите – ключ към бъдещето

ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Таня Иванова – Здравето е богатство

ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ
Цветослава Абрашева – Подкрепа на дете с ХАДВ в детската градина – предизвикателства и стратегии

eTwinning - АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Албена Палавурова – Международен eTwinning проект „ЕКО ТЕАМ“

ЗАБАВНИ СТРАНИЦИ
Петя Миланова – Две песнички
Мариана Йорданова – Макар различни се обичат

СЦЕНАРИИ
Кремена Фърчанова, Жулиета Пенчева – Довиждане, детска градина! Здравей, първи клас!
Вергилия Божкова – Довиждане, детска градина! Здравей, първи клас!
Димитрина Колева – Хубаво е в детската градина
Йорданка Стойнова, Недялка Пиргова, Светомира Стефанова – Гората на приятелството
Ивелина Караколева, Таня Христова – Приказен свят
Златина Байчева, Димитринка Пенева – Еко ревю

12/09/2026

ОТКРИТО ПИСМО

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: възстановяване на допълнителните възнаграждения за държавните служители

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настоява за възстановяване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – т.нар. „клас прослужено време“, както и на допълнителното възнаграждение за придобита научна степен за държавните служители по Закона за държавния служител.

До 31 юли 2026 г. личната част от задължителните осигурителни вноски на държавните служители се поемаше от държавния бюджет. От 1 август 2026 г. е въведен нов режим, според който за периода от 1 август до 31 декември 2026 г. съотношението е 80:20 – 80% за сметка на осигурителя и 20% за сметка на осигуреното лице. От 1 януари 2027 г. осигурителните вноски ще бъдат изцяло за сметка на осигурените лица.

Тази промяна реално намалява нетния доход на държавните служители и поставя още по-остро въпроса за справедливото оценяване на техния професионален опит, квалификация и дългогодишна служба в полза на обществото.

От 1 юли 2012 г. за административните служители по Закона за държавния служител бяха премахнати както „класът прослужено време“, така и допълнителното възнаграждение за придобита научна степен. По този начин държавната администрация бе лишена от важни механизми за признание, мотивация и задържане на подготвени специалисти.

Държавните служители работят при специфичен правен режим, свързан с редица ограничения, отговорности и изисквания. Затова системата на възнагражденията следва адекватно да отчита натрупания професионален опит, лоялността към държавната служба, продължителността на изпълнение на служебните задължения и стремежа към по-висока научна и професионална квалификация.

Възстановяването на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и за придобита научна степен, е необходима стъпка към по-справедливо, мотивиращо и конкурентоспособно заплащане в държавната администрация.

Призоваваме Министерския съвет, Министерството на финансите и народните представители да предприемат необходимите законодателни и финансови действия. Стабилната, професионална и мотивирана държавна администрация не е разход, а гаранция за качествени публични услуги, нормално функциониране на институциите и доверие в държавата.

Повод за нашето предложение са Министерството на образованието и науката и сърцатите държавни служители, отдали живота си на организацията и развитието на просветните институции. Разбира се, предложението ни се отнася до всички държавни служители в България.

12.09.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

08/09/2026

Синдикат „Образование“ предоставя анализа на
Интернационала по образование за резултатите от PISA 2025

Какво ни казва PISA:

1. Големият сигнал е спадът на резултатите, но още по-
тревожен е спадът на мотивацията
PISA 2025 отчита най-ниските досега средни резултати за страните от OECD по природни науки, четене и математика. Четенето се влошава след пика около 2012 г., природните науки спадат по-плавно, а математиката бележи особено силно понижение след 2018 г.
Но по-сериозният проблем може да се окаже не самият резултат, а отношението на учениците към ученето. Любопитството и постоянството намаляват, а държавите с по-голям спад на любопитството между 2022 и 2025 г. показват и по-сериозен спад в четенето. Обратно, там, където учениците виждат повече смисъл в училището, се наблюдава и по-добра динамика на резултатите.
Това е изключително важен извод: образователният проблем не може да бъде решен само с повече учебни часове, повече изпити или повече съдържание. Ако ученикът не вижда смисъл в училището и губи любопитството си, механичното увеличаване на натоварването трудно ще произведе качество.

2. Четенето се превръща в стратегически проблем в епохата на AI
Особено тревожен е спадът именно в уменията, които стават все по-необходими при масовото навлизане на изкуствения интелект: оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.
Допълнително PISA установява, че учениците срещат все по-големи затруднения при задачи с по-дълги текстове. А учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.
Тук се очертава един от парадоксите на дигиталната епоха: колкото повече информация имат децата пред себе си, толкова по-важна става способността им да се концентрират, да четат продължително и да различават стойностната информация от информационния шум.

3. PISA не доказва, че повече технологии означават по-добро образование
Броят на компютрите в училищата значително се увеличава: от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Но ключовият въпрос вече не е дали училището притежава техника, а как я използва.
Особено показателно е, че директорите съобщават за спрямо по-ниска дигитална готовност 2022 г., като най-сериозно се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. Същевременно богатите училища са по-добре подготвени за ефективното им използване.
Следователно инвестицията в техника без инвестиция в учителя, квалификацията и времето му за подготовка рискува да произведе скъпо оборудвано, но не непременно по-добро образование.

4. AI трябва да бъде инструмент, а не заместител на мисленето
Това е един от най-интересните резултати. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло постигат по-високи резултати от тези, които ги използват. Те показват и по-силно поведение, свързано с търсене на помощ.
В същото време картината не е черно-бяла. При общото използване на AI седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати, а честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците получават възможности да развиват AI грамотност. Проблемът е, че тези възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново AI неравенство.
Изводът не е „AI вън от училището“, а: AI в училището трябва да влиза през учителя и педагогиката, а не да ги заобикаля.

5. Дисциплината, отсъствията и тормозът вече са фактор за качеството
Документът обръща сериозно внимание на училищния климат. Тормозът се е увеличил след 2022 г., особено релационният тормоз, а всички форми на тормоз са свързани с по- ниски академични резултати. Увеличават се също отсъствията и закъсненията. Дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните
райони.
Това е силен аргумент срещу разглеждането на дисциплината като второстепенна или единствено административна тема. Спокойната учебна среда е предпоставка за учене.
Правата на учениците, подкрепата за тях и ясните правила не са противоположности. Данните по-скоро подсказват, че качественото образование изисква едновременно подкрепа, принадлежност, ясни очаквания и работеща дисциплина.

6. Учителят остава решаващият фактор
PISA отчита, че учителската подкрепа по природни науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. и е положително свързана с постиженията.
Същевременно около четири от всеки десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на учители в някаква или значителна степен пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.
Това води до важен политически извод: реформа, която увеличава изискванията към училището, без да увеличава човешкия ресурс в него, сама си поставя спирачка.
Необходими са не само учители, а психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг образователен подкрепящ персонал.

7. Социалното неравенство продължава да влиза в класната стая
PISA показва силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Само 18 държави попадат едновременно над средното ниво по резултати по природни науки и по социално-икономическа справедливост.
Особено интересен е друг резултат: когато учениците вярват, че успехът в образованието може действително да подобри живота им, те са по-склонни да полагат усилия. Социалната мобилност следователно не е само икономически въпрос, а образователен мотиватор.

8. Повече пари помагат, но само парите не са достатъчни
Образователните системи с по-високи разходи на ученик обикновено имат по-добри резултати по природни науки, но връзката отслабва след приблизително 85 000 щ.д. кумулативен разход на ученик.
Това не е аргумент срещу финансирането. Напротив, недостатъчно финансираните системи се нуждаят от ресурс. Но след достигането на определено равнище става все по-важно за какво и как се харчат средствата.

Какво означава това за българското образование
Изводите са въз основа на съществуващите данни за България. От тях могат да бъдат изведени няколко много важни послания за българското образование:
1. Не повече учебно време, а по-ефективно учебно време.
2. Четенето с разбиране трябва да стане задача на всички предмети, а не само на българския език и литературата.
3. Дигитализацията трябва да се измерва не с броя устройства, а с образователния резултат от тяхното използване.
4. AI грамотността трябва да върви с критично мислене, а учителите трябва да бъдат обучени и подкрепени.
5. Дисциплината, отсъствията и тормозът са въпроси на качеството на образованието, не периферни проблеми.
6. Необходима е по-сериозна инвестиция в учители и асистиращ персонал.
7. Финансирането трябва да бъде насочвано по-силно към учениците и училищата с най-големи образователни дефицити.
8. Училището трябва отново да създава усещане у ученика, че знанието има смисъл и образованието може да промени живота му.

Основният извод
PISA 2025 рисува картина, която е по-дълбока от обикновен „спад на резултатите“. В центъра стои криза на вниманието, мотивацията, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето.
И тук има много важен извод и за образователната политика:
Не можем да искаме по-добри резултати от учениците, ако едновременно отслабваме учителя, допускаме разпад на учебната дисциплина, претоварваме учебното съдържание и заменяме педагогиката с техника.
Технологиите и AI могат да бъдат мощни инструменти. Но PISA 2025 според този брифинг връща прожектора към нещо доста по-традиционно: мотивиран ученик, подготвен и подкрепен учител, спокойна учебна среда, четене, критично мислене и усещане, че училището има смисъл.

08.09.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

30/07/2026

УЧЕБНО ВРЕМЕ И ВАКАНЦИИ
Синдикат „Образование“ направи проучване за учебното време и ваканциите през следващата 2026/27 учебна година.
Във варианта на МОН виждаме продължаване на тенденцията, в която се цели увеличаване на учебното време. Ние от Синдиката имаме безспорни доказателства, че това очевидно няма да доведе до по-добро качество на българското образование.
Позицията на Синдикат „Образование“ е последователна: българското образование няма нужда от повече учебни дни, часове и секунди, а от по-добро образование чрез цялостна реформа на философиите. Българските ученици и сега учат около 180 учебни дни, което е над средното за много европейски държави. В същото време националните и международните изследвания и националните резултати показват, че проблемите са свързани с претоварените учебни програми, липсата на дисциплина, административната тежест, абдикацията на много родители от възпитанието и липсата на отговорност, ниската мотивация и недостатъчните практически умения, а не с броя на учебните дни. Очевидно да се гони качество чрез „повече време“, вместо чрез по-добра организация и съдържание, е като да се пълни бъчва без дъно.
Само 9% от респондентите на актуалното изследване на синдиката, провело се през последната седмица, допускат учебното време като фактор за качество. Останалите 90,5% са категорични, че механичното увеличаване на учебното време не е имало качествени резултати.
МОН продължава да включва почивни дни и официални празници в категорията „ваканции“, което създава илюзия за по-дълги ваканции. Това би имало смисъл точно толкова, колкото хипотезата да включим и почивните дни в категорията „учебно време“.
95% от участниците в синдикалното проучване смятат, че включването на почивните и празничните дни в категорията „ваканции“ не е релевантно и не мотивира учениците и учителите. Това създава една илюзия у родители и ученици за ваканции, които не съществуват.
В проекта за учебното време на МОН съществува и един голям дефицит – климатът. Разпределението на учебното време не отчита „глобалните климатични промени“ и че през юни ученици и учители понякога работят в нечовешки условия при над 35-градусови температури, като тази граница не трябва да надвишава 28 градуса.
По този показател 95,8% от анкетираните учители и заинтересовани страни твърдят, че българските образователни институции, въпреки регламентите на Наредба № 24 от 2020 г. за физическата среда, не са приспособени за работа при температури над 28 градуса.
В унисон с българските традиции и добрите години на българското образование през миналия век предлагаме една по-дълга коледна ваканция от 23.12.2026 г. до 08.01.2027 г. включително. Това предложение е подкрепено от 96,7% от учителите и заинтересованите страни.
Предложението за удължаване на коледната ваканция се подкрепя с аргументи, свързани с благополучието на учениците и учителите, превенцията на зимната заболеваемост и съхраняването на семейните и културните традиции. По-дългата почивка ще допринесе за възстановяването след интензивния учебен период, като поставя грижата за участниците в образователния процес сред водещите критерии при изготвянето на учебния календар. Тя има и разумна превантивна и организационна стойност в условията на повишена зимна заболеваемост, като може да ограничи отсъствията и затрудненията в учебния процес след празниците. Същевременно предложението създава възможност за отбелязване на значими български празници като Йордановден и Ивановден, подкрепяйки семейната, културната и националната идентичност в съответствие с целите на Закона за предучилищното и училищното образование.
28.07.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“ Вижте по-малко

29/06/2026

ДЕКЛАРАЦИЯ
Синдикат „Образование“ заявява, че финансирането на образователната система е основен компонент от определяната за приоритет национална политика в сферата на образованието в Република България.
Средствата за образование, според чл. 281 от Закона за предучилищното и училищното образование, не могат да бъдат намалявани от правителството.
През последните години държавата припозна за основен приоритет развитието на образованието, като прие и изпълни важни ангажименти към образователната система.
За изминалите 10 години България е увеличила публичното финансиране на образованието с приблизително 1,3 процентни пункта от БВП.
Парите за образование през 2015 г. са били 3,5%, през 2020 г. 4,2%, през 2023 г. 4,5%, а през 2025 г., по информация на Министерството на финансите, достигат 4,8%.
Средният разход за образование в ЕС е около 4,7% до 5,0% от БВП, като северните държави често надхвърлят 6%. България беше трайно под средното ниво до 2018-2019 г., но през последните години значително се приближи до европейските стойности.
Държавите на върха на класацията по разходи за образование са Швеция с 6,8%, Дания с 6,4%, Белгия с 6,2% и Финландия с 5,8%. С най-малък дял на средствата за образование от БВП са Ирландия с 3,1%, Румъния с 3,2% и Италия с 4%.
Заплатите на работещите в средното и висшето образование нарастваха системно, като в средното образование започна стремеж за достигане на 125% от средната брутна работна заплата за страната.
В рамките на националния образователен социален диалог бяха договорени трудови възнаграждения за педагогическите специалисти в размер на 125% от СБРЗ за страната.
Повечето политически партии, включително Прогресивна България, включиха в своите програми работни заплати за учителите в размер на 125% от СБРЗ.
Като взе предвид този анализ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настоява:
Делът на публичните разходи за образование през 2026 година да не бъде по-нисък от достигнатите 4,8% от БВП!
С Бюджет 2026 да се достигне равнище от 125% от СБРЗ за педагогическите специалисти!
Да не се отменя чл. 281 от ЗПУО!
Да бъде приета национална финансова рамка, която в следващите три години да осигури достигане на минимум 6% от БВП за образование!
Да бъдат гарантирани средствата за продължаване на политиките за повишаване качеството на образованието, модернизиране на образователната среда и достойно заплащане на работещите в системата!
Да не се допуска ограничаване или прекратяване на вече стартиралите национални образователни програми и инвестиции!
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ напомня, че Европейският синдикален комитет по образование и Интернационалът на образованието многократно заявиха, че инвестициите в образованието са инвестиции в бъдещето на всяка държава и че Европа не може да си позволи недофинансирано образование.
Не можем да говорим за качество, модернизация, дигитализация, иновации и конкурентоспособност, ако същевременно обричаме образователната система на финансови ограничения и спиране на започнатите реформи!
Призоваваме Министерския съвет, Министерството на финансите и Народното събрание да подходят с необходимата държавническа отговорност и да гарантират устойчивото развитие на българското образование чрез осигуряване на необходимите средства в държавния бюджет за 2026 година и в средносрочната бюджетна прогноза!

д-р Юлиян Петров
Синдикат „Образование“, КТ Подкрепа“

03/06/2026

https://www.obrazovaniebg.org/novini/635-gotovnost-za-protesti

Готовност за протести в образованието

15/05/2026

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 3/2026 Г. НА СПИСАНИЕ "ДЕТСКА ГРАДИНА"

Педагогическо издателство "Образование" издава две научно-методически списания: сп. "Детска градина" и сп. "Предучилищно и училищно образование: управление-възпита....

11/05/2026

ОТКРИТО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ВЪЛЧЕВ,

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Ви честити встъпването в длъжността министър на образованието и науката и сме убедени, че заедно ще продължим успешния образователен диалог в България.

Ние от Синдиката се обръщаме към Вас в момент, в който българското образование се нуждае не от поредната козметична реформа, а от ясна и смела държавна воля, последователност и смелост за промяна. Данните на ОИСР, Европейската комисия и националните анализи показват тревожна картина:
отслабващи базови умения,
задълбочаващи се неравенства,
недостиг на учители,
ерозия на дисциплината
и все по-голямо разминаване между училището, обществото и нуждите на работодателите.

И това вече не е само статистика, а реалната ситуация, която резонира във всяка класна стая.

През последните години Синдикат „Образование“ последователно защитава една ясна позиция: качеството на българското образование не може да бъде подобрено единствено и само чрез козметични редакции и „меки“ административни промени. Едни от най-важните образователни политики са фиктивни и неуспешни – политиката за подкрепа, политиката обществен съвет и партниране с родители, политиката за автономия на образователните институции, политиката за инспектиране и др.

Без връщане на възпитанието, дисциплината, уважението към правилата, авторитета на учителя и без реално облекчаване на претоварването на учители и ученици, всяка реформа ще остане формална и без обществен резултат.

Днес българското училище страда от прекомерна либерализация, отстъпление от възпитателната функция и липса на доверие към учителя. В системата все по-често липсват граници, последици и усещане за отговорност. Училищният правилник често се възприема като препоръка, а не като норма. Учителят е оставен сам между агресията, административния натиск и общественото недоверие.

Синдикат „Образование“ смята, че една от най-опасните деформации в българското училище е превръщането на част от родителите в инструмент за натиск над учителя и ръководството. Под претекста за „права“, „демократичност“ и „модерно родителство“ все по-често се подкопават дисциплината, училищният правилник и авторитетът на педагогическите специалисти. Учителят е поставен в абсурдната ситуация непрекъснато да се оправдава за оценки, санкции и изисквания, докато ученикът все по-рядко носи отговорност за собственото си поведение. Това криворазбрано модериране на образователния процес от родители, социални мрежи и външен натиск създаде поколение, което все по-трудно приема правила, граници и усилие. Училището не може да функционира като „клиентска услуга“, в която родителят е потребител, а учителят е длъжен да угажда, за да избегне скандал или жалба.

Същевременно неправителствени организации все по-често се опитват да диктуват политики, ценности и модели на поведение в образователната система без реална педагогическа експертиза и отговорност за последствията. Българското образование няма нужда от идеологически експерименти и външна комерсия, а от стабилност, ясни правила, възпитание и уважение към институцията „учител“. Държавата и МОН трябва незабавно до върнат центъра на образователната политика в училището, да я формират с учители, а не с депутати!
И не под диктата на шумния натиск на социални мрежи, активистки кампании и либерални обществени послания!

Затова Синдикат „Образование“ настоява за дълбока промяна във философията на системата. Българското образование трябва да се върне към знанието, възпитанието, дисциплината, добродетелите и ясните правила. Нека оценим компонента възпитание и въведем оценка! И нека научим обществото, чрез училището да се държи като демократично общество, защото без ред няма качество, без уважение няма авторитет, а без авторитет няма образование.

Първият голям въпрос е въпросът за учителя. Държавата не може да очаква високи резултати от система, в която професията продължава да губи престиж, сигурност и млади кадри. Необходима е законова гаранция за учителско възнаграждение, обвързано със средната брутна работна заплата в страната. Ангажиментът за поне 125% от СБРЗ не се възприема като реално постигнат, а обществото вече вижда, че без значително по-висок стандарт на заплащане професията няма да бъде привлекателна за младите хора. Затова настояваме за законови механизми, които да гарантират устойчиво увеличение и предвидима доходна политика за всички педагогически специалисти. Но заедно с това трябва да освободим българския учител от всички дейности, които го превръщат в „специалист по всичко“, и да го върнем на учениците!

Вторият въпрос е свързан с началния етап и реалното усвояване на знания. Българското училище не може повече механично и на бърза скорост да превежда учениците през целия начален етап, при явни езикови, образователни и социални дефицити. Нужно е възстановяване на повтаряне на клас в началния етап при езикови и социални неумения, защото ранният компромис днес се превръща неграмотност и арогантност утре.

Същевременно Синдикат „Образование“ продължава да настоява за отпадане на НВО след IV и X клас, които се превръщат в статистически упражнения без реална педагогическа стойност. Българските ученици и учители имат нужда от повече време за учене, упражнения и развитие, а не от непрекъснато производство на външни оценявания, които увеличават напрежението, без да решават системните проблеми!

Необходима е и цялостна промяна в учебното съдържание и графика. Българските ученици са претоварени с информация, а учителите са принудени да „препускат“ през материал, който често не съответства на възрастовите особености и реалните потребности на децата. Нужно е по-малко съдържание, по-малко административна тежест, по-ясни приоритети и по-човешки учебен календар, особено за малките ученици. Повече часове означават по-малко знание. Качеството не се постига с изтощение!

Днес учителят е едновременно педагог, психолог, социален работник, кризисен медиатор и чиновник. Това води до масово професионално прегаряне. Политиката за борбата срещу бърнаут и формиране на резилиънс е в зародиш. Затова поставяме и въпроса за статута на учителския труд. Ако държавата не е готова да приеме втора категория труд за учителите, тя е длъжна да изгради реални компенсаторни механизми:
намаляване на натоварването с възрастта,
една година време за възстановяване и квалификация,
популяризиране и надграждане на „Стрес портала“ на МОН и др.

Уважаеми проф. Вълчев,

Време е за промяна. Време е за истината.

Време е „приоритет образование“ да престане да бъде ритуална фраза и да се превърне в държавно действие.

Време е за край на унижението на учителите и за край на реформите на парче.

Време е да признаем открито, че българското образование не успява да даде необходимото на нашите ученици и че без знание, възпитание, дисциплина и уважение към учителя няма как да има силни граждани, силна икономика и силна държава.

Никой работодател на света не търси „разглезени“ работници, хора без навици, дисциплина, добродетели и отговорност.

Никое общество не изгражда бъдеще чрез отказ от правила.

Страхът от неуспех трябва да отстъпи място на доверието към учителя. Учителят трябва отново да бъде морален и обществен авторитет, а не „специалист“ под непрекъснат натиск.

Българското образование има нужда не от още думи, а от посока.

И тази посока започва с възстановяване на смисъла на училището: знание, възпитание, дисциплина, отговорност и уважение към учителя и авторитетите!

С уважение!

11.05.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

29/04/2026

ОЧАКВАНИЯ КЪМ НОВОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Синдикат „Образование“ анализира приоритетите на новото Министерство на образованието.
Всички първи погледи са насочени към приоритета „Образование“ в закъснелия бюджет за 2026 г.

Парите за образование никога не са били съпоставими с европейския приоритет „образование“, въпреки че от 2017 година насам се наблюдава устойчив темп на увеличение на средствата за просвета.

Процентът от БВП е традиционен индикатор, макар че не е истинският мерител на ресурсите, с които разполагат образователните системи. Една държава може да е лидер по този показател, но да изостава драстично в реалното финансиране на един ученик.

Така например, Финландия е лидер по дял от БВП (6.4%), но в реални пари това са около 16.6 млрд. евро за 1.2 милиона ученици.
Австрия отделя по-малък дял (5.2%), но разполага с повече средства – 22.5 млрд. евро за 1.6 милиона ученици.
Германия, при същите 5.2%, инвестира колосалните 194.8 млрд. евро за 11.1 милиона ученици.

Ако фиксираме данните за България на 5.8 млрд. евро (4.8% от БВП), сравнението със съседите става още по-интересно:
България: 4.8% от БВП = 5.8 млрд. евро при около 900 хиляди ученици.
Румъния: 3.3% от БВП = 9.1 млрд. евро за 3.466 милиона ученици.

Следва да се отбележи, че 4.8% от БВП за образование в България включва и средствата от Националния план за възстановяване и развитие, което не е напълно коректно при сравненията.

В сравнителен план с някои европейски страни:

Германия – 5.2% – 194.8 млрд. €
Великобритания – 4.4% – 124.3 млрд. €
Италия – 4.1% – 82.2 млрд. €
Русия – 4.2% – 80.0 млрд. €
Испания – 4.9% – 65.9 млрд. €
Полша – 4.3% – 27.2 млрд. €
Австрия – 5.2% – 22.5 млрд. €
Турция – 3.2% – 21.2 млрд. €
Финландия – 6.4% – 16.6 млрд. €
Румъния – 3.3% – 9.1 млрд. €
Гърция – 3.4% – 6.8 млрд. €
България – 4.8% – 5.8 млрд. €
Унгария – 3.8% – 6.2 млрд. €
Словакия – 3.2% – 3.4 млрд. €
Сърбия – 3.3% – 1.6 млрд. €
Северна Македония – 3.0% – 0.37 млрд. €

Анализът само „в проценти“ е подвеждащ. Процентът показва приоритетите на една държава в рамките на нейния бюджет, но реалният мащаб (средствата в евро) е този, който осигурява модерна база, дигитализация и конкурентни заплати.

За да имаме образование на европейско ниво, не е достатъчно само да се стремим към високи проценти – необходимо е да работим за растеж на икономиката, защото 5% от малка база, винаги остава малко.

Българските средства за образование са около 4% без европейските средства, а българският БВП е нисък, което допълнително ограничава реалния ръст на финансирането за образование.

Синдикатът отправя категоричен призив към новия министър на образованието, формулиран в четири приоритета:

- Бюджет за образование в размер на не по-малко от 5%, който да включва увеличение на заплатите в сектора с не по-малко от 10%;
- Светкавична реформа на учебния план, учебното съдържание и учебниците, осъществена съвместно с учителите и техните организации, като обемът на информацията бъде намален с не по-малко от 30%;
- Незабавно преосмисляне на либералния подход в българското образование чрез засилване на възпитателния елемент, изграждане на добродетели, спазване на правила и формиране на отговорности у учениците и родителите;
- Политики за запазване на българските учители от прекомерния стрес, включително въвеждане на втора категория труд или компенсаторни механизми, традиционни за ЕС – намаляване на седмичното натоварване след 50-годишна възраст, една година за възстановяване и квалификация при изработени четири години и други.
Това са основните линии, от които ще зависят бъдещите действия на синдиката!

29.04.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“