15/09/2026
Поредната брънка от причинно-следствената връзка, довела до образуването на внезапно наводнение по поречието на река Шашка, е именно участъкът от речната долина, заемащ нейното средно течение, около мястото на сливане на главната речна долина с малкия безименен водосбор, отводняващ територията на изоставените мраморни кариери.
Този участък има съществено значение за увеличаването на водните количества в основната река поради следните причини:
1. Вливането на безименната приточна долина в основната река (десен приток). Макар че признаци на прииждане се наблюдават и над мястото на вливане, водните количества и водният стоеж след точката на сливане нарастват значително. Въпреки че отводнява територия със значително по-малка площ, малкият десен приток генерира почти същия, ако не и по-голям, повърхностен отток, който бързо се концентрира в речното легло и предизвиква висока приливна вълна. Контролиращите фактори за това са липсата на растителност вследствие на големия пожар (2025 г.), липсата на почвена покривка, големият наклон на склона и специфичната фуниеобразна форма на самия водосбор.
2. Точно тук големи участъци от територията на основната долина са силно засегнати от пожара, като растителността във всички етажи е напълно унищожена. Това, в съчетание с липсата на почвена покривка и големия наклон на склоните, увеличава повърхностния отток и бързо го концентрира в речното легло.
3. Гола сеч. Именно в този участък е съсредоточена голата сеч във водосбора на р. Шашка. Площите, заети от гола сеч, може да не са големи като процентно отношение спрямо цялата площ на водосбора, но са разположени в критичен участък на речната долина – в горната стръмна част на вододелния рид. Там те образуват фуниеобразни участъци, които при големия наклон и липсата на растителност много бързо концентрират повърхностния отток към долинното дъно (Видео).
Трябва да отбележим, че теренните наблюдения маркираха навсякъде следи от интензивен валеж. Точни данни за валежа липсват – най-близката станция в Кресна отчита 24 л/кв.м за 40 мин., в Полена – 26 л/кв.м за целия ден, докато в Сандански почти не е валяло. По всяка вероятност се касае за интензивно локално изваляване, контролирано от орографския ефект и експозицията на склона, вероятно в порядъка на 50–60 л/кв.м на час. (Аналитичните модели и изкуственият интелект, сравняващи подобни случаи и данни от ERA5, предполагат стойности дори от порядъка на 80–90 л/кв.м).
Остава открит въпросът щеше ли речната долина да поеме тези водни количества, ако нейната екосистема не беше силно увредена от горския пожар.
На този етап е ясно, че интензивният валеж, големите площи, засегнати от пожара, сечта и липсата на противоерозионни мерки имат контролираща роля за настъпилите катастрофални последици.
Другото е неадекватна инфраструктура, но за нея по-късно.
Изследванията се извършват съвместно с Институт за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет.
Благодарности към Mladen Gramatikov за дискусиите и идеите!!!