Началото е поставено преди Освобождението. Него трябва да търсим още в 1845 г. под наименованието "ГЛАВНО ЧЕТВЪРТО КЛАСНО УЧИЛИЩЕ ПО РУСКИ ОБРАЗЕЦ", построено в двора на архиерейството. Обучението се водило по взаимноучителния метод. Първите учители са били Никифор поп Константинов и Юрдан Ненов - руски възпитаници. Тяхното идване в града засилва културния подем в Пазарджик. Славата на пазарджишко
то класно училище се разнася из цяла Блгария. Възрожденците Васил Априлов и Никола Палаузов го поздравяват с насърчително писмо и му подаряват печат. Пълен разцвет главното класно училище добива през 1874/1876 г., когато в него учителствуват Константин Величков, Иван Войводов, Яков Матакиев. Те превръщат учлището в модерно образцово мъжко училище. В навечерието на Априлското въстание през 1876 г. в него идва Георги Бенковски, който открива делото на учителите членове и основоположници на революционния комитет в Пазарджик. След Освобождението нарасналите нужди на града наложили построяването на окръжно І\/-то класно мъжко училище, а по-кьсно и на V-то класно. През 1908/1909 г. петокласното училище преминава в шестокласно, а през 1910-1911 г. се трансформира в пълна мъжка гимназия. През Първата световна война в Мъжката гимназия „Ив. С. Аксаков" работят едни от най-способните педагози, начело с директора Димитър Берберов. Към силния педагогически кадър се числят историкът Иван Стоянов - автор на учебник по история, литераторите - Тошев и Паскалев, учителят по философия Левичаров, химикът Василев, учителят по естествена история Тодор Пенев, художникът Георги Машев. По това време учителства и географът Батаклиев, станал впоследствие професор и директор на катедрата по география в Софийския държавен университет. Неговият капитален труд „ Татар Пазарджик - историко-георграфски преглед" от 1923 г. е пълната история и география на нашия край. През 1945 година се наложило мъжката гимназия да се раздели на две - Първа и Втора мъжка гимназия. Директор на 1-ва гимназия става Борис Василев, а на І І-ра Никола Ангелов. През 1950 година 1-ва мъжка гимназия се пренася в сградата на Островското училище с директор Минко Николов. С всяка измината година гимназията расте. През 1954 година тя има вече 26 паралелки, които учат в двете сгради на двора. През 1954 г. става смесена. За добра учебно-възпитателна работа през 1957 г. гимназията е наградена с орден „Кирил и Методий" 1-ва степен. По същото време гимназията заема окръжното първенство по националния преглед за най-добра хигиена, опазване и обогатяване на училищното имущество. През 1958/59 г. гимназията отново се връща в собствената си сграда и продължава като Първа смесена гимназия до 1960 г., когато се преименува в Първа политехническа гимназия. През 1962 година гимназията изпраща на първия конкурс на учителите преподавателите Мария Богданова и Александър Алексиев. За конкурса и празника на славянската писменост и култура 24 май Президиума на Народното събрание награждава с медал за трудово отличие преподавателите Мария Богданова, Бонка Нешева, Александър Алексиев, Ангел Кермедчиев и със знака „ Отличник" Благо Велчев. През учебната 1961/62 година се въвежда осмокласно образование и се провежда изпит за завършено осмокласно образование, наред с този за завършено средно образование. На 18 март 1977 г. с указ Държавния съвет на Народна република България награждава гимназията с орден "Червено знаме на труда". През учебната 1983/84 г. се прави опит за сливане на две форми в образованието - общообразователна и политехническа. Училището се преименува в Единно средно политехническо училище. През 1990/91 г. с решение на МНП училището става средно общообразователно училище с профилиране на хуманитарните науки - литература, история, философия, западни езици. От учебната 1992/93 /ДВбр. 31 от 1992 г./училището се преименува в гимназия, Иван Сергвевич Аксаков".
