24/07/2019
Неделя, 28 май 2019 г. е и отивам по обяд да посетя п-р Енчев, дъщеря му Даниела Свенсон и внучката София. Ден за Евроизбори и въпросът му веднага към мен е: “Ти ходи ли вече да гласуваш?” Аз по традиция ходя следобед да гласувам и казвам: “След като се видим, ще ходя”.
Не помня точните думи от разговора ни, но благодарността от свободата, която Бог ни е дал да гласуваме, да се събираме, да сме грамотни, да имаме мнение беше изписана на лицето на п-р Енчев. Не се променяше през годините твърдото му убеждение за свободата, за която сме създадени като човеци в Божия образ. Беше самобитен богослов, четящ и грамотен пастор, събирач на антикварни книги на религиозни теми, старателен ученик на Словото на Бога.
Тогава не само урокът за свободата ме развълнува, но и спомените за платената цена, престоят в лагера Белене и Божията свръхестествена сила, която е била с него. Той, макар и наскоро повярвал младеж в онези далечни времена през 50-те, е бил съкилийник на министър Атанас Буров и е делял с него и горната си дреха, но най-вече е изпълнявал призива да бъде свидетел за Бога с живота си.
Осъзнавам колко комплексни са житейските уроци, през които ни прекарва Бог. Чувам в себе си гласа на Тодор Енчев: “Само с Божията благодат се издържа страданието”. Разговорът ни продължава за промените във времето, в което живеем и ценностната система, загърбваща изконните християнски ценности, вярата в Бога и нуждата от по-старателно и посветено благовестие. Казва ми п-р Енчев: “Таня, не само да четем от страниците на историята, но да искаме сега същото, което са имали апостолите в Деяния, или ние преди 50 и повече години”. Да държи човек и двете не е лесно, но това е урок за неразделно-свързаните диахронично (в историческа последователност) и синхронично (в съвремие) вярващи от църквата на Живия Бог. За избягване на индивидуализма, който води до фрагментация или разкъсване на комуникацията в Тялото Христово.
Пастор Енчев говореше бавно и отчетливо, често с лека усмивка. Обичах да го посещавам и да си говорим – сядахме с него и дъщеря му и си записвах мъдрости. Обичаше да напомня често, че библейските студенти е добре да имат и друга професия освен богословието, че не се знае какъв ден ще дойде и ще трябва да се изкарва прехраната по различни начини. Беше удовлетворен, че е имал и професия бояджия, която му е позволила да бъде независим по време на комунистическия режим от преки началници и партийни секретари и да изкарва спокойно прехраната на семейството си. Давам си сметка колко прозорлив е бил и как в същото време е платил цената за думите си, за съветите си. По характер си беше с учителско и пастирско призвание, но обичаше най-много благовестителското ми се струва. Радваше се на християнските предавания и медии, да се чуе за Христос беше “номер едно” в неговото богословие.
Днес, преди погребението на 25 юли 2019 г., седя и се моля да издигне Бог посветени млади хора, какъвто беше и копнежът на п-р Енчев, които да се развиват и да четат Словото и да знаят как да го прилагат, да не “бъдат като дървени философи” както би се изразил той. А онези, които не учат богословие и не са служители, да не спират да търсят Божията воля как да служат, защото “светилник не се слага под шиник” (Мат. 5:15).
Моля се още да ценим свободата, която имаме и да използваме даденото ни благовремие, да бъдем верни докрай, защото ни чака венецът на правдата (Кол. 4:5, Откр. 2:10, 2 Тим. 4:8).
Нека помним живота на Божиите светии преди нас, страданията и верността им!
Светла памет на п-р Тодор Енчев!
д-р Таня Петрова
