26/01/2015
"Апокалиптичните разкази обединяват тези (и много други, подобни на тях) натрапчиво повтаряни апокалиптични констатации в различни, но сходни сюжети, в които «обективният» момент на социално-икономическото бедстване и «субективният» момент на нещастието и недоволството от живота взаимно се усилват и индуцират и, следвайки една есхатологична елипса, логично водят до предвидим завършек: гибелта на българската нация.
Можем да групираме тези апокалиптични разкази в три основни типа: 1) разкази, които обясняват неблагополучието на страната ни чрез конспиративни теории, по-специално чрез заговор на външни и/или вътрешни вражески сили, които целят унищожаването ни; 2) разкази, които приписват провалите ни на непреодолима културна или манталитетна недостатъчност на българския народ; 3) разкази, според които бедствията ни се дължат на също толкова непреодолимо ценностно, манталитетно или социално разделение на нацията, осуетяващо всякаква възможност за развитие."
Боян Знеполски, брой 3 (2795), 23 януари 2015