Създаване и откриване на факултета
Курсът на обучение по физика и математика се въвежда в първото българско висше училище през учебната 1899/1900 г. Той покрива четиригодишно обучение по математика, експериментална и теоретична физика. Броят на лекциите е 7, а на студентите – 72. С това се поставя началото на академичното обучение по природни и математически науки в България. Факултетът по физика
и математика е основан през 1904 г. след приемането на Закона за висшето образование. Включва два главни профила – приложен и педагогически. Факултетът по физика при СУ „Св. Климент Охридски“ става независим през 1963 г.
Доайените на университетското обучение по физика са проф. П. Бехметиев, един от основателите на биофизиката; проф. А. Христов – специалист в областта на повърхностни явления при течностите; проф. Н. Пенчев – естествена радиоактивност; проф. Елисавета Карамихайлова – ядрена физика и естествена радиоактивност; проф. Н. Стоянов и акад. К. Попов – астрономия; проф. Н. Бонев – теория за произхода на Вселената; акад. Л. Кръстанов – основател на метеорологията в България; проф. Е. Джаков – електроника; акад. А. Дацев и акад. Хр. Христов – теоретична физика. Значителен е приносът на чл.-кор. проф. Г. Наджаков – поставил основите на физиката на твърдото тяло, на проф. Е. Наджаков – в областта на ядрената физика, и на проф. М. Борисов – във физиката на твърдото тяло, акустичната оптика и електрониката.
