15/09/2026
Всяка зависимост — алкохол, наркотици, преяждане, игри, взаимоотношения, пазаруване, работа, с**с — има своите корени.
Зависимостта в днешния текст ще я разгледам като инструмент, който помага в опитите на човек да промени състоянието си.
Ще изразя основите като коренова система, която можеш да видиш на картинката, всичко онова, което ни е натикано в програмния ресурс по пътя на личния ни растеж по насилствен начин. В това число са: духовното насилие, с**суалното, физическото, емоционалното, пренебрежението, самотата, срамът, гневът, наследствените и други фактори.
Разбира се, това не означава, че всеки човек, преживял подобен спомен, наричан в момента „травма“, задължително развива зависимост — понеже не всички сред нас са предразположени към зависимости.
Това, което трябва да знае човек, е, че наличието на зависимост не ни позволява автоматично да си правим извод, че човекът е преживял насилие. Понеже по груби сметки 30% от населението на земята са с генетична предразположеност и на тях им е най-тежко в справянето със зависимостите.
С тези думи казвам, че тежкият опит често формира уязвимост, с която впоследствие човекът се опитва да се справя по достъпен за него начин в границите на изградената „безопасна“ комфортна зона.
Най-честият пример, който давам по време на обучение, е следното ми наблюдение: човек го е страх от болката, но на ежедневна база той постоянно си я причинява поради неосъзнат страх. Това е страха от дълбока промяна което е свързано със силна бих казал смазваща болка, която се преживява в дълбокия път на промяната водеща до същестено израстване.
В този случай отпадат веднага нефелните опити на излюпилите се напоследък коучове, страдащи от дълбока заблуда за личен прогрес.
Говоря за дълбоко изгаряща болка, предизвикана от гледката и неприемането на истинската ни същност, пронизваща ни от прозрение, което ни разтапя, за да ни изгради след това отново. Процесите на промяна са бавни, затова тази агония зависи от основите, поставени в човека като разбиране на идеята за ум, дух и тяло и още нещо.
Колкото по-приложимо е знанието, толкова по-бързо преминаваме през този — ще го нарека — душевен АД (за да се разкрие тежестта на преживяването), който изпепелява зависимостта и трансформира реалността.
Та така, всеки ден човек стои в линията:
Боли ме → не умея да преживявам болката → трябва бързо да променя състоянието си → търся и намирам начин да почувствам облекчение.
Спомняте ли си как човек задава команди на кученцето и то изпълнява всяка команда? Това се случва, защото то е получавало лакомство за всяко правилно изпълнение и така всяка команда е свързана с награда. Връзката е: повтарям и получавам наслаждение.
По същия начин постепенно мозъкът запомня по същата линия:
„Ето това ми помага да не усещам болката.“
Това е началото на всички формирани в нас навици — в случая тук се формира порочен кръг.
Несъзнателно зависимостта започва да изпълнява функция, покриваща липсата на отношения и на знания, създаващи по-дълбоки и широки разбирания, които в началото биха могли да изпълнят и обезопасят с по-голяма лекота нашите взаимоотношения, подкрепата, приемането и собствените умения за саморегулация.
Когато казвам на човек:
„Спри да пиеш“
„Не пазарувай“
„Тръгни си“
„Вземи се в ръце“
— това често е неработеща или недостатъчна формула.
Разглеждайки нещата под различни ъгли, мога да кажа, че това просто е премахването на плода, но коренът си остава и продължава да изхранва новите плодове със същите сокове на мисловни форми, изпълнени с безпокойство, невежество и пристрастия.
Необходимо е не просто да отнемем на човека начина му за справяне, а постепенно да изградим други начини:
да се научим да понасяме чувствата си и да разсъждаваме за линиите на свързаност в нас, а не да обръщаме гръб и да ги избягваме;
да забележим какво точно провокира желанието „да попаднем в капана и да се поддадем“, където условно прегрешаваме или пропадаме;
да възстановим контакта със собствените си потребности — осъзнато;
да работим с усещането за срам и вина и да понасяме с усмивка вътрешната критика;
да се учим да изграждаме взаимоотношения с лекота, без зависимост към общуване от типа „маска“ с цел кражба на внимание (тип емоционално-чувствена храна), търсейки помощ и говорейки за вътрешните си недоразумения, да обвиняваме дугите или да не чуваме околните, и т.н.;
да върнем усещането за собствена ценност;
да преработим опита, който ни предлага болката — в крайна сметка сте цели, без физически наранявания и нарушаване на целостта на тялото;
да формираме нови начини за получаване на удоволствие, успокоение и подкрепа.
Говоря за крачката себенаблюдение и поемане на отговорност за личната реалност – особено когато се повтаря с различни сценарии, набавяйки едни и същи емоции и чувства.
Възстановяването не е просто да се отървеш от зависимостта, то е да се научиш да живееш така, че тя занапред да не бъде единственият ти начин да се издържаш в живота си.
С грижа за вашето ментално и емоционално здраве ви каня в безплатното преживяване, което дава общи щрихи за съдържанието на обучителната програма „Психофизиология на реалността“ — част от програмата на Академия за социално, емоционално и креативно развитие „Квантово съзнание“ към катедра „Медицина и спорт“ в Българо-японския културен институт.
Преподавател: Свилен Георгиев
Можеш да започнеш своето кратко пътуване от тук за което ще ти е нужен Telegram:
https://webinar.izrastvane.com/free
