12/09/2026
На 12.09. беше отслужена древна литургия в параклиса “Св. София” към университетския храм “Св. Евтимий Патриарх Търновски”
Литургията на апостолските постановления е от антиохийски тип и се явява най-древния развит литургически паметник (ок.380 г.), който съдържа в себе си литургическата практика на ранната Църква (II-IV век). Макар тя да не е пряко писана от апостолите, то древните елементи в нея се открояват ясно в текстовете на молитвите и в нейната структура. Тази литургия е била първата, която новоръкоположения епископ е трябвало да отслужи, непосредствено след хиротонията си. В стилистиката на древните чинове не е присъщ начален възглас, а в храма се е влизало с процесия, начевайки от дяконика, наподобяваща днес малкия вход. В настоящата литургия началото започва с преподаване на благословение, четене на откъси от Стария Завет, апостолските послания и от Евангелието. В нея са вмъкнати ектении за оглашените, енергумените (измъчваните от бесове), каещите се, просвещаваните и за верните, което точно изразява участието и грижата на събранието към нуждаещите се. Анафората е изключително богата и обемна, описвайки акта на сътворението и преминавайки през всички важни акценти от Стария Завет (убийството на Авел, Ной, Авраам, Мойсей, Иов и т.н.). В литургията не присъстват “Символа на вярата” и молитвата “Отче наш”, защото веруюто влиза в богослужебна употреба по-късно, а пък Господнята молитва в “Дидахи” е упомената само като частна и ежедневна молитва на християнина, следователно нейната литургична употреба е възникнала на по-късен етап. Причастяването се извършва разделно - първо с Тялото и после с Кръвта, след което следва благодарствена молитва, както и молитва на главопреклонението. Свещенослужителите завършват литургията отново с процесия до дяконика, където събличат своите одежди. Тази апостолска традиция дава ясен поглед върху естественоста и органичната връзка на християнина с първоизвора на неговия живот - Литургията (“Винаги заедно и на едно място…”).